Dec 15, 2005, 7:40 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 6
Защо надеждите са толкова измамни?
Защо смъртта не идва ей така?
Защо с молба простреш ли длани -
разбираш колко сляп е бил света?

Защо измамата е култ на обществото?
Защо човека, истински умря?
Защо живота не отрича злото?
Защо лъжата надделя?

Защо живеем с надежди празни,
опивайки ни глупостта?
Защо след злобата гърмят аплаузи,
а след доброто - завистта?

Защо сме всички користни и груби?
Защо сме всички алчни или зли?
Нали всеки сам по себе си е чудо?!
Нали всички имаме души?!

Нали всички сме еднакви и различни!
Не сме ли всички истински, добри?
Не сме ли всички някога обичали?
Защо се мразим всички в свойте дни?

2000г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря на всички за хубавите отзиви!
  • Много, много ми хареса, както и останалите ти произведения!
  • Тъжното е, че това беше написано отдавна и сега разбирам и забравено от мен! Може би пораснах, може би се примирих... не знам..., но ако някой друг и за секунда се е замислил отново над тези въпроси като мен самата, има надежда да променим нещо, нали?!
  • Нямам думи! Просто е великолепно!
  • Браво! 6 от мен

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...