...
667
0
2
Пианото самотно свири,
клавишите потрепват в страх,
малката ми мъка дири
мен, ето, че се аз прибрах.
В стаята камина свети,
догарят пламъци едва,
осветяват старите портрети
по очукана стена.
Виното в чашата е старо,
навярно може да горчи,
ръбестото малко огледало
с насмешка ме поглежда,
но мълчи...
В границите му неясни,
образът се изкривява
и поглеждайки направо,
вече не изглеждам права.
© Гергана Караджова All rights reserved.
