Dec 27, 2013, 10:45 AM

1 209 600

  Poetry » Love
631 0 2

                                                                          1 209 600



Обличам черната одежда
светът егоистично преобръща се
щом сърцето ми от светлата надежда бавно се поглъща.
В траура горчив се крие самотата най-отровна
като отрова се процежда около едничката надежда
и спасение едничко за връвчица закачено

на шията на моята любима се поклаща необезпокоено.

Болката от раздялата замрази моето сърце
липсата ти пак успя чувствата ми да скове
и плачът свенлив и сълзите горещи
не ще да ме спасят от черните одежди.
Безкраят пак разделя се на две
и за да сме заедно и за да не сме
време има и смисълът е на лице
щом любовта промеждутъците запълва ни поне.
1 209 600 причини за тъга... облечени в самота
1 209 600 причини за надежда… изпълнени в любовна красота.
Часовникът пясъчен прашинките си пак брои
причините бавно и красиво стапят се подред
и в друг часовник преливат се дори
но с друга цел той започва опияняващо да ги реди.
Причините в секунди превръщат се... в часове
после в дни... стигайки до седмиците две.
Безкраят наш е и безкрая ще изчакам аз

да не говорим за седмиците две... за 336-те часове.
1 209 600 секунди ни делят...
1 209 600 секунди ни събират...
Че какво са те щом моето сърце изпитва чувството едно
Любовта ни в твоето... гори като пламък... вали като из ведро.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Пимпас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...