Дълго живях и много говорих!
За времето,
Бога,
любовта и природата,
За цените на тока и лъжите на хората,
И за книгите,
Модата,
за децата,
за болката,
за страха
и за виното
а понякога даже и за моето минало
Вече не мога!
Не искам!
Не знам..
как с думи, душа да предам?
Събеседник съм станала тих и разбран
И не споря...
Не моля...
Не говоря любовно
И на котката даже мълча й виновно
Изчерпах си думите – тихо се боря
А душата ми търси тишина в простора
© Ивайла All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
