10.02

Поэзия

804 3 5

Дълго живях и много говорих!

За времето,

Бога,

любовта и природата,

За цените на тока и лъжите на хората,

И за книгите,

Модата,

за децата,

за болката,

за страха

и за виното

а понякога даже и за моето минало

Вече не мога!

Не искам!

Не знам..

как с думи, душа да предам?

Събеседник съм станала тих и разбран

И не споря...

Не моля...

Не говоря любовно

И на котката даже мълча й виновно

Изчерпах си думите – тихо се боря

А душата ми търси тишина в простора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Имайла (Ивайла)

Благодаря за милите думи.

2019-05-23T17:04:48+03:00
670301 (Павлина Гатева)

да

2019-05-23T12:30:48+03:00
MariyaGrigorova (Mariya Grigorova)

Да. Всичко преминава, освен истинското. Много ми харесва.

2019-05-23T11:47:14+03:00
Блу (Blue)

Хубаво и истинско! Изплакано с надежда.

2019-05-23T09:43:37+03:00
Eia (Росица Танчева)

Разбирам те... Но тук си успяла да изразиш душата си и със слова. Поздравления!

2019-05-23T07:05:01+03:00