23 мая 2019 г., 06:59

10.02 

  Поэзия
524 3 5

Дълго живях и много говорих!

За времето,

Бога,

любовта и природата,

За цените на тока и лъжите на хората,

И за книгите,

Модата,

за децата,

за болката,

за страха

и за виното

а понякога даже и за моето минало

Вече не мога!

Не искам!

Не знам..

как с думи, душа да предам?

Събеседник съм станала тих и разбран

И не споря...

Не моля...

Не говоря любовно

И на котката даже мълча й виновно

Изчерпах си думите – тихо се боря

А душата ми търси тишина в простора

© Ивайла Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??