10.02
Дълго живях и много говорих!
За времето,
Бога,
любовта и природата,
За цените на тока и лъжите на хората,
И за книгите,
Модата,
за децата,
за болката,
за страха
и за виното
а понякога даже и за моето минало
Вече не мога!
Не искам!
Не знам..
как с думи, душа да предам?
Събеседник съм станала тих и разбран
И не споря...
Не моля...
Не говоря любовно
И на котката даже мълча й виновно
Изчерпах си думите – тихо се боря
А душата ми търси тишина в простора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайла Всички права запазени
