Mar 13, 2008, 7:44 AM

* * *

  Poetry » Love
879 0 2
Като два златни лъча
с обща светлина сме ти и аз,
които разтапят във сърцата
всяко зрънце мраз.

Само ти си светлината
в моите дни
и всичките ми сбъднати,
романтични мечти.

Нека да съм винаги за теб
изгрева на всеки идващ ден,
а при всеки огнен залез ти  с любов
да се прибираш пак при мен!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Трайкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...