ForeverYoung (Ива Колева)

на В. П. 🇧🇬

Мили мъничък дядо Валери,
белокосо хвъркато дете,
виж брезичката как потреперва,
а тинтявата все не расте.
Чуй мастилото - плаче в писмото, ...

ForeverYoung

Poetry

2014-08-28T21:22:32+03:00 896 3

Дом 🇧🇬

Постелил си дома си и очакваш
да го населят хора със очи.
Очи, които осветляват мрака,
в които да се сгушиш и мълчиш.
И ти ги храниш с хляб и със роса, ...

ForeverYoung

Poetry

2012-12-17T10:44:01+02:00 703 1 2

*** 🇧🇬

на човека, който ми каза всичко с най-тихите думи...
на дядо
Мухите на лятото пият от виното.
Спомени стичат се. Старите синори
капят, дълбаят сълзи по лицето ми. ...

ForeverYoung

Poetry

2012-12-14T11:03:31+02:00 719 1

Тях 🇧🇬

Декември се случи. Декември е бесен.
Плете вироглаво - снежинки изплита.
Градината плаче - самичка, невчесана.
Декември я вижда: сълзичка полита.
После пада в ръцете му - малка, чудата. ...

ForeverYoung

Poetry

2012-02-11T12:43:12+02:00 766 3

Тръгвам 🇧🇬

В такава се превръщам, щом си тръгвам -
по миглите ми се разхождат залези.
Косите си - невчесани, отхвърлени,
на плитки сплитам. После ги отрязвам.
Разхождам тялото си. Малко дишам. ...

ForeverYoung

Poetry

2011-06-25T23:53:26+03:00 1.3K 17

*** 🇧🇬

С тебе сме есенни,
матови,
заедно.
И ни е хубаво.
Вятърът, ...

ForeverYoung

Poetry

2011-05-15T13:09:34+03:00 833 2

*** 🇧🇬

Тъка си смисъл с теб. Или без тебе.
Той няма име още. Не успявам
да назова сърцето си, да начертая щедър
воал от думи - там ме няма.
Защото съм в смълчаното докосване, ...

ForeverYoung

Poetry

2011-05-11T09:47:05+03:00 801 3

Един до друг 🇧🇬

По лицето ти пролет се стича
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна ...

ForeverYoung

Poetry

2011-05-10T11:50:57+03:00 1.1K 2

Не 🇧🇬

На мястото на думите "Отивам си"
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна ...

ForeverYoung

Poetry

2011-05-08T01:14:34+03:00 1.2K 10

*** 🇧🇬

Падат сълзите ми като кестени.
Но си нямат калпачета.
И росят по тревата,
и въздъхват на пътя.
После в локви се сбират ...

ForeverYoung

Poetry

2011-05-07T21:11:49+03:00 849 8

Без рима 🇧🇬

Римува ми се времето, в което
деля сълзата си и сричам Бога.
Издишам спомените на сърцето
и дъх по дъх надига се тревога
дали такава рима е възможна, ...

ForeverYoung

Poetry

2011-05-06T23:17:48+03:00 1.3K 15