14 февруари...
Ирония и страх се вливат в мене,
изкуствени лица в късен здрач,
стихийни мисли като тежко бреме,
една комична... нараняваща игра.
Фалшиви стъпки в моя свят нахлуват
и вятър от изгубени мечти,
забравени усмивки се събуждат,
абсурдно празни са отсрещните очи.
Поглеждам в огледалото с надежда
усмивката на слънцето да уловя,
но само счупени души са скрити,
заключени зад сребърни стъкла.
И слънчевото зайче ми избяга
на февруари в гъстата мъгла,
последно действие на тъжния театър
започа за самотните сърца...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
