17 мига от нощта (с арктически русото момиче)
Спях
Тик
Гол
Так
Сам
Тик
С изтръпнал
Крак (Так)
Студ
Тик
Валеше
Так
От
Атика
над моя
Так
Матрак
Тик
От пух
Так
И прах
Тик
И в нощен
Страх
Подскочих
Тик
А ти
Так
Блестеше
Тик
Над мене
Пак.
Принцеса
Тик
От север
Так
С коси
Тик
От бял
Сняг.
С очи
Тик
От лед
Так
Сонет
Тик
От зимен
Миг.
Пошепна
Тик
Ми стих
Так
За страст
Тик
И вик
И пак
Потънах
Тик
Във теб
Так
Обви ме
Тик
В с ръце
Так
И относителната люлка на времето,
(в която се люлеехме опиянени от сънищата на боговете)
(в които под луната се превърнахме)
(светещи в люляково? сияние,
висящи на Дървото на живота)
Т
и
к
Отнесе ни толкова далече,
че над земята изгоряха безброй изгреви
и безброй луни умряха,
а дръжката на копието,
Т
а
което се забиваше в сърцето ми,
за да ме научи кое е ценно,
кое е незабравимо,
какво е сила и какво е
вяра, вярност, вероятност -
Изгни, изсъхна, изгоря (самозапалена) и изчезна,
завърнала се на атоми при м(баща)йка си Слънце...
И всичко това -
За да разбера, че студът на Арктика е точката на кипене на Тропика.
И ти, момиче от лед, си най-горещата звезда в небосклона, в седемнайстия миг
от момента, в който се събудих и осъзнах, че просто те сънувам,
А ти си само звезда.
И аз не съм Один.
Но ние наистина сме богове.
к!
© Боромир All rights reserved.
Искушавам се да ти предложа да прочетеш и "40градуса", и се чудех как да го кажа, затова го казах направо :
