Aug 25, 2020, 9:21 AM

...

566 1 2

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева,

и една пчела,

и да мечтаеш.

Емили Д.

 

Запиля се пчелата по нейните пчелни пътеки,

дано е намерила кошер и цветен прашец.

Тук няма трева, поразена от вятъра летен,

преминал е вчера през нея като напалм.

Остана мечта, тупти в гърдите отляво,

загубила блясък, с уморени крила.

Лекува я Емили, броди в оная ливада.

До сетния дъх ще тичам след тях.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако беше само Емилия !Ял съм й попарата в България!
    Понеже не познавам Емили Дикинсън физически, ами възприемам стихотворенията й като връх в поезията ;но един-два 🤝века преди да се родя...
  • Харесвам много Е.Д.
    В сбъдването на мечтите има – истински живот, истинско живеене.Замисли ме пилигрим (Христина Комаревска).Браво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...