Две истини препускат в мен,
като побеснели кучета!
Две истини разкъсват ме
и блъскат
мен нанякъде
и вече тук не съм!
Две истини -
едната е на разума,
а другата е на сърцето -
ме мятат бясно
от Земята до Небето!
И обратно.
И вече аз не съм.
И вече нямам истини.
Отдавна няма пристани.
Липсваш ми.
© Лора All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
