Бродих по улиците тъмни. 

Погледът ми търсеше следа,

но поглеждайки нагоре,

видях самотна, сивата мъгла.

Покрила небосвода пълен, 

нямаше от него и следа, 

само жълтеникавите крушки

огряваха моята следа.

Мислите ми, търсейки 

обсипано със звезди небе, 

заведоха ме те до него,

Но и тя там бе.

Погледът ми фокусирано трептеше, 

бягаше от нейното лице, 

и когато аз изказах моите желания, мечти към нея, 

попита ме:

“на небето ли говориш ти 

или на мен?"

Погледнах сякаш плахо нея 

и повторих моите мечти, 

но единственото нещо, 

бяха нейните очи,

Очи - зелени, пъстри,

пълни със звезди,

сякаш езера спокойно се отразяват в погледа ѝ.

Тя не гледаше през мен, а в мен,

с тези бляскави очи, 

и сякаш виждаше страха,

от липсата ѝ в живота ми…

Стигнах аз до вкъщи, 

един празен и самотен дом,

заспах с мислите за нея,

Сякаш тя ще позволи на мен 

Да бъда в нейния живот. 

Добре че мечтите са безплатни,

защото цената им важи

и когато тя е самотата 

на някои много им тежи.