Хубавите неща бързо се забравят,
някъде в миналото там остават.
Даваш всичко от своето същество,
за да получиш поне мъничко добро.
Но за теб нищо не остава,
самотата победа обявява,
спомените бавно избледняват
и дълбоки рани те оставят.
Чудиш се с какво си го заслужил,
че силно си обичал, че страстно си любил
и след един миг всичко си изгубил.
По грешен път сигурно си поел,
едно сърце си превзел,
взел си го и нечий живот си отнел.
Не са ти харесали чувствата дълбоки,
харесва ти да убиваш с думи жестоки.
Обичаш да изкушаваш и безкрайна обич да предлагаш,
и след кратко време
да сложиш край на това "бреме".
Гледал си в очите красивото момиче,
обичал си, заричал си...
Обещал си й рай,
а лъжел си я докрай.
Предал и оставил,
и думите, и клетвите прегазил.
Не си дал право на сърцето си да говори,
да мълчи, да не спори.
Тихо в теб да се свие,
и още по-тихо в ритъм да бие...