Feb 12, 2009, 7:31 PM

***

  Poetry » Love
954 0 3
 

  Тиха, смирена и бяла душа,

тяло от похот и огнени страсти,

скършени, кървави, бели крила,

младост и страх, и изгубено щастие...

Стая студена, безброй ветрове,

болка, копнеж и несигурност,

гняв и закана, спомен от днес,

тежи в мисълта непредвидено...

Грешна и страстна, млада душа,

тяло от похот и огън,

ангелски бели, но чужди крила

галят ме с дяволска нежност!!!

 

февруари 1999

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...