Бърша сълзите и ги крия във думи,

мислите давя във хаотичен сюжет

и мисля си, че почти съм те забравила вече,

и това "почти" прегърнах като амулет.

Вървя сама, земята в лед скована,

фасадна усмивка пари зад стена.

Бушуващи емоции, душата жива клада

и всичко събрано като птица полетя.

Връхлитат ме подобно ураган вихрушки,

свърталище на ветрове в нощи пълнолунни,

галещи със  страст ръце, пламтящи устни,

 пламъка целунах, целувката ме погуби.

И това "почти" понякога се губи в безкрая.

Понякога е зима и любов, раздиращ звук,

като плясък на гълъб, разцепващ тишината,

ненадейно ме сграбчва, "Хей, аз все още съм тук".