* * *
Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована,
фасадна усмивка пари зад стена.
Бушуващи емоции, душата жива клада
и всичко събрано като птица полетя.
Връхлитат ме подобно ураган вихрушки,
свърталище на ветрове в нощи пълнолунни,
галещи със страст ръце, пламтящи устни,
пламъка целунах, целувката ме погуби.
И това "почти" понякога се губи в безкрая.
Понякога е зима и любов, раздиращ звук,
като плясък на гълъб, разцепващ тишината,
ненадейно ме сграбчва, "Хей, аз все още съм тук".
© Сиси Сиси All rights reserved.
