Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована,
фасадна усмивка пари зад стена.
Бушуващи емоции, душата жива клада
и всичко събрано като птица полетя.
Връхлитат ме подобно ураган вихрушки,
свърталище на ветрове в нощи пълнолунни,
галещи със страст ръце, пламтящи устни,
пламъка целунах, целувката ме погуби. ...