sisita60 (Сиси Сиси)

Илюзия 🇧🇬

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...

sisita60

Prose » Letters

2020-04-07T13:07:29+03:00 1K 1

Писмо до теб 🇧🇬

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...

sisita60

Prose » Letters

2019-11-03T20:12:44+02:00 1.1K

Ти си всичко 🇧🇬

На Ж(р)
Ти си всичко което желая.
Ти си буря, ти си огън и лед.
Ти си мое начало и края,
остро трънче, с душа на поет. ...

sisita60

Poetry » Love

2019-09-01T17:08:56+03:00 1.2K 1 3

Художникът и момичето 🇧🇬

Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...

sisita60

Prose » Others

2019-08-31T10:39:37+03:00 988

* * * 🇧🇬

Когато те видях за първи път си помислих "Това е най-сериозният мъж на света".
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова ...

sisita60

Prose

2019-08-22T16:00:17+03:00 1.2K 1 6

Ако знаех 🇧🇬

Ако знаех, че ти ме обичаш,
ако знаех, че мислиш за мен,
ако знаех, че си ми го показвал,
всяка нощ и всеки ден.
Щях за теб да постеля пътека, ...

sisita60

Poetry » Love

2019-07-09T14:11:56+03:00 1.6K 4 4

* * * 🇧🇬

Плувам в моя измислен свят. Свят, сътворен от теб, по твоите правила.
Следвам те...
На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.
Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква,
всяка думичка, която си ми казал. ...

sisita60

Prose » Letters

2019-06-30T23:33:21+03:00 1.4K 3 4

* * * 🇧🇬

Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш.
Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за т ...

sisita60

Prose » Letters

2019-04-26T16:23:59+03:00 1.2K 1 4

Незавършено 🇧🇬

Незавършено
Откакто те срещнах живея,
откакто те срещнах съм цяла.
Много пътища водят към тебе,
само моят се губи в безкрая. ...

sisita60

Poetry

2018-02-01T15:32:23+02:00 930

Женска логика 🇧🇬

/На теб (отново) /
Не ме поиска... мисля, разсъждавам,
въртя очи и мигам бързо след това.
Устни свивам, от към сълзи го докарвам,
номерът не минава пред теб... засега. ...

sisita60

Poetry » Philosophical, Odes and poems

2018-01-01T01:51:09+02:00 1.2K 1 4

Моя обич 🇧🇬

Дойдох при теб ранена, безпощадна,
в ръцете стисках падаща звезда,
поисках силно любовта ти да открадна,
само теб... да ме поиска твоята душа.
И ти ме пусна, превърза всяка рана, ...

sisita60

Poetry » Love

2017-08-25T13:34:14+03:00 1.1K 2 1

* * * 🇧🇬

На Ж(р)
Няма песен за нас под звездите,
от всяка дума дебне тишина.
Няма път за нас, за мечтите,
всяка стъпка потъва в калта. ...

sisita60

Poetry

2017-04-24T00:11:16+03:00 883 1 2

Миг с теб 🇧🇬

Миг с теб, бих искала само миг с теб. Откраднат миг – на лудост, на магия. Аз, загубила ума си по теб. Когато затворя очи въображението ми рисува още мигове и съм по-дълго с теб. Мигове в които усещам дъха ти по кожата си, чувствам се по-лека от въздуха, аз, с глава зареяна в облаците, полетяла от ц ...

sisita60

Essays » Personal

2017-03-03T10:57:52+02:00 2.1K 3 1

* * * 🇧🇬

Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована, ...

sisita60

Poetry » Love

2017-02-14T08:45:05+02:00 974 1 1

* * * 🇧🇬

* * *
На Ж(р).
Колко е дълга тази пътека,
която изкачвам от много лета!
Докога ще се вие безкрайна, неземна! ...

sisita60

Poetry » Love

2016-12-13T13:33:37+02:00 975 3

Несподелено 🇧🇬

Здравей, звездичке! Помниш ли ме още?
Поглеждам те и стискам силно твоята ръка,
в очите ти се търся и потъвам безнадеждно,
в моите прелива утринна роса.
Накъде си тръгнал, хайде разкажи ми, ...

sisita60

Poetry » Love

2016-08-30T21:56:37+03:00 1K 1 1

* * * 🇧🇬

(посветено)
Когато тъмнина се спусне и студ обземе моята душа,
когато слабостта протегне тънки пръсти
и се вкопчи безмилостно в уморената ми снага,
когато дъждовете в очите не спират да валят.. ...

sisita60

Poetry

2016-07-27T22:16:32+03:00 956 1

Ела 🇧🇬

Тихо ела до мен в съня ми,
и говори, говори до безкрай.
Разстояние дели ни, скали недостъпни,
непревземаема крепост, превзета в съня.
Ела в съня ми и слушай ме, слушай, ...

sisita60

Poetry

2016-07-13T14:15:02+03:00 1.3K 2 3

Закъсняла любов 🇧🇬

Закъсняла любов надвисна над мене,
като гръм, като буря в открито море.
Дойде и не пита, иска всичко да вземе,
какво ли остана от моето сърце.
Като малко дете отваря очи, ...

sisita60

Poetry » Love

2016-07-05T19:58:38+03:00 2.1K 7 6

Среща 🇧🇬

Случайна среща, поглед мил, кафе,
прегръдка силна, като за последно.
В душата ми пее влюбено щурче,
обгръща те жадно, виновно, безнадеждно.
В ума ми препускат хиляда мечти, ...

sisita60

Poetry » Love

2016-06-30T23:28:23+03:00 1.5K 1 5

Мълчание 🇧🇬

За всички мои истини неказани,
за самотното "обичам", за изстраданото "не".
За прекършените полети с думи смазани,
за дългото мълчание на влюбено сърце.
Не казвай нищо, аз си тръгвам, ...

sisita60

Poetry » Love

2016-06-23T13:10:00+03:00 1.5K 2 3

* * * 🇧🇬

Малка стъпка бавно към теб.
Ръка подавам в безкрайно очакване.
Затаила дъх продължавам напред.
Танцувай с мен, мое мило ледено сияние.
Премахвам снега от ръцете ти, ...

sisita60

Poetry » Love

2016-06-14T08:15:13+03:00 945 1

* * * 🇧🇬

Колко дълго те чаках, моя съдба,
моя мила, далечна утеха.
Ти си всичко, което желая сега,
и безмилостно търся пътека.
Уморено затварям очи, ...

sisita60

Poetry » Love

2016-03-15T21:18:39+02:00 1.4K 1 3