26.10.2019 || част
Стограмовата чаша - вече литрова.
Двукубиковия шприц - вече десетичен.
За мен лечение, за вас - отрова.
За мен, проблем личен, всеки е безразличен.
В пясъкът надълбоко крака заравях,
в Бургас на плажа часове плаках.
Вътрешностите сама си вадех,
кога ли ще умра, не и днес? Чаках.
Малко момиче, къде се дяна?
Удави душата си в морската пяна?
Питам те, коя беше преди да си Яна?
Малко момиче, пак ли в пропастта избяга?
Леглото пропада, душата изгаря.
Поредна цигара паля, Слънце изгря.
Ето - бутилката пак е тук,
а лицето ми посреща поредния юмрук.
Гротески мисли я вълнуват Яна,
на последната спирка живота ѝ е спрял.
С пирони душата си заковала,
като човек, живота си пропилял.
© Без Име All rights reserved.
