Jun 10, 2008, 7:29 AM

* * *

  Poetry » Love
957 0 2
Разхождам се в нашите спомени, колко хубаво ни беше!
Дойде денят, в който осъзнах, че не мога без теб!
Не мога да си представя живота си без теб!
Чувствам се толкова самотен без теб!

Сега животът без теб е тъй безцелен,
загубих вярата, която ме крепеше,
загубих се там някъде в тъмнината,
загубих се там някъде в самотата.

Опитах, повярвай, не можах да те забравя,
отново се сещам как се давех във сълзи,
отново се сещам как агонизирах от болка,
отново се сещам как вехнех ден след ден.

Накрая остана една празна обвивка,
едно момче без вяра и мечти,
едно момче без път в живота,
едно момче без сърце и душа.

Всичките успехи ги дължах на теб,
ти ме караше да се боря, да живея,
ти беше тази, която ме спаси тогава,
ти беше моят свят, моят живот!

Сега всички успехи нямат значение за мен,
сега се уморих да се боря, а дори и да живея.
За пореден път се събуждам плачейки,
за пореден път осъзнавам, че те изгубих.

Някой ден ще разбереш колко много те обичах,
някой ден ще го почувстваш и ще се усмихнеш.
Но недей ме търси, думите ти тогава ме погубиха,
прорязаха сърцето, унищожиха всичките мечти.

Отново ме обгръща нощта, а как исках ти да си това!
Отново съм съвсем самичък в този свят горчив.
Искам пак да чувствам, но как, някой ще ми каже ли?
Искам пак да почувствам любов, но тя си замина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек не е толкова важен, докато само не му придадем тази важност... Пак ще почувстваш, само отвори сетива за нея!
  • Поздравчета...завладяващо както всички други...!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...