Единственото твое
Ако си умрял на 17,
в общинска болница
в Провадия ... С бучка
в мозъка. "Мозък на каша"
(както казали
в едно от "лечебните заведения",
които си препредавали
нежеланото ти
тежко болно тяло)...
Ако си лежал забравен
в полярен студ
насред истерия на слаби нерви,
докато гинел си
покрай нечувстващите
лекари, сестри -
объркани, незнаещи
какво да те правят...
Ако си чезнел
сред една война на думи
на всеки срещу всеки,
на всички срещу всичко,
в която чул си ступора
на бедната си майка
от несъбраната
(несъбираема за нея) сума
за махане на твоя ужас...
Ако си милвал своя тумор
като единственото нещо твое,
което болката ти знае,
което ти държи ръката
и дърпа те в една пътечка
на която не съзираш края...
Ако сега си сам навеки
под черна кална пръст
и няма никого до теб...
Какво ще имаш ти от нас
и от човешката любов!..
/цикъл "думи за 1 лв"/
© Димитър All rights reserved.
