Три сутринта е. Насилвам клепачи
да скрият лицето ти някъде в здрача.
В три сутринта си намирам причина
да тегля черта и далеч да замина.
В три сутринта ми се иска да вия
от болка, от гняв и от зла проклетия.
В три сутринта си представям, че мога
да надрусам съдбата си с евтина дрога.
В три сутринта получавам видения.
Скука? Делириум. Страх? Отегчение.
В три сутринта ожадняла те пия
и горчиш като хмел. По лютиш от ракия.
Три сутринта е. Запявам идиотски.
Вместо овце изброявам койоти.
В три сутринта ми се ще да заплача,
гнилата мъка по теб да изхрача.
Три сутринта... Изтрезнявам по малко.
Луна булимична се хили нахално.
В три сутринта изморена утихвам.
Закъснях. И каляската стана на тиква.
© Пепа Петрунова All rights reserved.