* * *
Всичко, което имаше в мен -
грехове и тъга, огорчение,
недоволство и мъдрост, надежда,
доброта, страхове, угризения...
Всичко изпи от душата ми
жадно, дори безразсъдно и лудо.
Огън запали в очите ми,
сътвори във сърцето ми чудо.
Като цвете, жадувало жива вода,
аз за теб се отворих такава -
неподправена, гола... Най-сетне жена!
Най-сетне щастлива и цяла.
И когато погледна в очите ти, знам,
светлината е само за мене.
Всеки полъх на вятъра идва от там...
... под сакото, във ляво, където...
... аз открих моя дом...
© Ева Корназова All rights reserved.
