* * *
Всичко, което имаше в мен -
грехове и тъга, огорчение,
недоволство и мъдрост, надежда,
доброта, страхове, угризения...
Всичко изпи от душата ми
жадно, дори безразсъдно и лудо.
Огън запали в очите ми,
сътвори във сърцето ми чудо.
Като цвете, жадувало жива вода,
аз за теб се отворих такава -
неподправена, гола... Най-сетне жена!
Най-сетне щастлива и цяла.
И когато погледна в очите ти, знам,
светлината е само за мене.
Всеки полъх на вятъра идва от там...
... под сакото, във ляво, където...
... аз открих моя дом...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени