Jun 20, 2011, 7:34 PM

400

1.1K 0 3
400
Четристотин публикувах, още толкова написах, честно пях, не се преструвах, ала никого не слисах. Две-три фенки ме задяват, пия с два-три яки пича, на какво ли се надяват и защо ли ме обичат? Не е в бройката, приятел, каза ми една мадама, поетеса и издател, правило такова няма. Не е важно бели листи да нашариш с химикалка, остави ги гладки, чисти,  ползата от теб е малка. Виж как пишат върховете, нежните души на сайта, а ти думите премяташ, два-три поетични байта. - Мила моя, мои мили, де сте чули, да ви кажа, луд да каже: Ай, така ли? Аз от днес ще се откажа. Тук от мъка и за радост си изливаме душата, мойта, недопята младост… Стоп! И целунах ù ръката! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Йоси, здравей! Ти поне знаеш къде съм, ти къде си?
    Е, относно останалото - така ми е писано

    Боряна! Благодаря за прочита! Любовта ще спаси света.
  • мойта, недопята младост…
    Like!
  • Къде изчезна Ми Ки? Ах, сигурно целуваш някъде ръчичка!
    Поздравче! )))

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...