Jan 26, 2011, 12:59 PM

* * *

  Poetry
506 0 0

Топло ми е на душата.

Тихо и спокойно,

някак си от тук нататък

не ми тежи грехът.

 

Цялата любов ли

                  в мене вля се?!?

Да съм жестока – мога,

    мога – да прегърна

            и стопя се.

 

Несъзнателно го правя,

            не винете!

Любовта си има път.

Невидими стени описват,

краката ти сами вървят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благодат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...