maikata (Мая Тинчева)
200 408
Sep 21, 2014, 1:10 AM

* * * 

  Poetry
443 0 3

Отива си лятото,

не може да спре -

луната на ръбче да стопли

сърдитото твое небе.

И сенки изтляха,

и роклите пъстри,

и босите мои нозе...

Светулчено светло,

отминали дни -

дърветата още нехаят -

измамното вечно -

до утре.

Отиде си лятото, боже,

отиде - зад хълма стаен,

през минали дни,

далече, далече

от твоите очи.

Носталгично,

иронично -

поглеждам 

и тръгвам.

Събирам

парчета от себе си,

чу ли?

и тръгвам,

и чувам -

как жерав изплака,

как стихна света -

трева съм,

зеленото свое забравила.

Трева съм,

зеленото свое забравила.

Трева съм -

сланата дойде.

Трева съм -

ще мине, ще мине...

Сега съм. Ще бъда.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??