Отива си лятото,
не може да спре -
луната на ръбче да стопли
сърдитото твое небе.
И сенки изтляха,
и роклите пъстри,
и босите мои нозе...
Светулчено светло,
отминали дни -
дърветата още нехаят -
измамното вечно -
до утре. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация