laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jun 21, 2017, 12:23 AM

*** 

  Poetry » Other
281 0 5

И са голи стрелките 

на смутеното време.

То не дава. Не пита.

Идва само да вземе

преболелите страсти,

цветовете вечерни.

То е тихо причастие.

Безпощадният мерник

на съдбата ни сляпа,

дето все ни препъва.

Времето...То е хляба.

на живота недъгав.

И горчи и ни жили

неплатеното Вчера,

а Днес вече ни смила,

Утре -то е химера.

И полека си тръгваме

в набеденото време

като ятото гълъби

без да можем да вземем

от живота, от думите,

от любовите есенни

Просто прах сме по друмите,

с ветровете понесени...

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??