laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
21.06.2017 г., 0:23 ч.

*** 

  Поезия » Друга
239 0 5

И са голи стрелките 

на смутеното време.

То не дава. Не пита.

Идва само да вземе

преболелите страсти,

цветовете вечерни.

То е тихо причастие.

Безпощадният мерник

на съдбата ни сляпа,

дето все ни препъва.

Времето...То е хляба.

на живота недъгав.

И горчи и ни жили

неплатеното Вчера,

а Днес вече ни смила,

Утре -то е химера.

И полека си тръгваме

в набеденото време

като ятото гълъби

без да можем да вземем

от живота, от думите,

от любовите есенни

Просто прах сме по друмите,

с ветровете понесени...

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??