***
И са голи стрелките
на смутеното време.
То не дава. Не пита.
Идва само да вземе
преболелите страсти,
цветовете вечерни.
То е тихо причастие.
Безпощадният мерник
на съдбата ни сляпа,
дето все ни препъва.
Времето...То е хляба.
на живота недъгав.
И горчи и ни жили
неплатеното Вчера,
а Днес вече ни смила,
Утре -то е химера.
И полека си тръгваме
в набеденото време
като ятото гълъби
без да можем да вземем
от живота, от думите,
от любовите есенни
Просто прах сме по друмите,
с ветровете понесени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
