LOVSLP

20 results

С прекалено много дъх на канела 🇧🇬

Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало. ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Prose
1.3K 4

Промяна 🇧🇬

Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry » Love
840

Заповядайте на Земята: Глава - неопределена 🇧🇬

Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от св ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Prose
787

Градска нежност 🇧🇬

Не знам защо спирам,
не знам защо изпитвам страх.
Просто поредна утрин
и тръгвам по улиците на този град.
Забързаност, живота, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
900 1

Толкова много въпроси, толкова много молби... 🇧🇬

Къде се загубихте, невинни деца? Къде изчезнаха чистите усмивки и честните думи? Какво е това презрение в очите ви докато говорите? Защо се присъединявате към този свят на възрастните, изпълнен с измами, лъжи и преструвки? Нека растем, но защо пък да не създадем нов „ свят на възрастните” ...?
Изуме ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
1.6K 2

Отделена от света 🇧🇬

Просто миг, прочистен от дневния шум... Чувствам се далеч от този свят, отделена от човешките проблеми и чувства. Това, което ме спасява в света, в който живея, е мълчанието. Около мен кипи живот, хората движат телата си, а вината, че просто съм застанала някъде там в географското пространство, ме в ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays » Personal
1.9K 4

Писмо за шанса да живееш или да умреш 🇧🇬

Бързайте, бързайте!!!
Здравейте, мили хора!
Здравей и ти, втренчил се странно в буквите, които съм написала!
Първо искам някак си да ви подхвърля идеята, че това няма да ви хареса, защото го пиша в момент на отегчение и дори малко яд!
За много от вас, днешното време представлява периода на "кризата" ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
2.9K 9

Оазис в една Луда... 🇧🇬

Пустиня... Самотна и красива. Примамваща и отблъскваща. Само твоя... Но какво ако имаш собствена пустиня, когато ще останеш сам там, докато сърцето ти не изгасне под слънчевите лъчи, изпепеляващи всяка една твоя част...
Чуваш хорските гласове... Те са някъде там, като спасение за твоята душа, но са ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
1.9K 4

Художникът в човека... 🇧🇬

Да бъдеш жив...? Какво би трябвало да означава това...
Понякога сме щастливи, друг път очите ни са пълни със сълзи, а понякога дори не знаем как се чувстваме... И с желание или не, все пак продължаваме напред. Защото сме хора. Защото животът представлява град със стотици улички, които обикаляме... С ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
3.2K 2

Болката като приятел 🇧🇬

Седя на стола... Навън ще вали... Мисля за толкова много неща, а музиката само допълва загубените части на мислите ми... И ето - включва се и бас китарата... Отпускам тялото си и оставям мелодията и текстът на песента да ме заведат някъде другаде... В една мечта, в един сън... Вече вали... Кап, кап. ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
1.7K 3

Океан от егоизъм 🇧🇬

Понякога се чудя какво ни прави нас хората такива... Защо например се опитваме да помагаме и да даваме съвети на другите, а появи ли се трудност, завързваме ръцете си и чакаме някой да ни помогне. Съветите за другите не съществуват в нашия свят. Създали своята крепост, ние рядко позволяваме някой да ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
2.6K 2

"Без да мога... " * 🇧🇬

Без да мога...
... да усетя топлината на родителите ми, живея и се радвам на семейство;
... да се поддам на слабостта, я познавам във всичките ù форми;
... да кажа "Липсваш ми", седя и се чудя дали някога ще разбере какво е означавал той за мен;
... да погледна живота честно в очи, живея честно със ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Essays
1.4K 1

Нощни откровения 🇧🇬

Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
880

На удар разстояние 🇧🇬

Стъпваш плахо по земята,
сърцето някак си мълчи.
И пак виждаш ръката,
а до него не си дори...
Замахът във въздуха остава, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
716

Откъси от една Душа 🇧🇬

Очите блестят,
мислите мълчат.
Небето се разбива,
вярността си отива.
Вятърът те отвява, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
915

Рана... 🇧🇬

Постоянно ми натякваше, че съм боклук.
Грешка бе всеки мой звук.
Уморих се от живота, който водех до сега,
изпълнен с лъжи и лицемерна тъга.
Всяка вечер в тъмното плачех беззвучно, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
936 2

Приказка 🇧🇬

Вятърът леко краката ми докосва..
Очите празни... Сърцето мълчи..
Думи търся - нека приказката да продължи!
На краката си пантофки
ще подложа ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
771

* 🇧🇬

Връщам се към твоята усмивка,
връщам се към твоята топлина
и дъхът ми моментално спира,
задушен от прилива на тъга.
Ръцете ти топли аз усетих, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry » Love
853

* * * 🇧🇬

Уморено поглеждаш живота.
Толкова много пъти сгреши.
Не знаеш дали трябва да изпитваш тревога,
че всичко толкова бързо се подреди.
Откри скрито слънце вътре в теб, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
738

Седни до мен 🇧🇬

Седи малко тъжно момиче,
обзето от собствената си тъга.
Седи и буквите срича.
Пита: "Защо съм сама?"
Сяда до него тъгата, ...
LOVSLP (Моника Иванова)
LOVSLP
Poetry
1.3K