Jul 20, 2007, 8:49 AM

***

  Poetry
1.1K 0 0
 

                ***

Мразя те, не си ли личи?!

Страшно те ненавиждам

и затова те обиждам.

Ти си минало за мене,

парещо и мокро от сълзи,

но дойде и това време,

аз забравих те

и твоето сърце боли.



Не превъзмогна факта, че

не те обичам вече,

че не си в ума ми вече,

че си много далече от мойто сърце.



Не искам да ме помниш

и да ме сънуваш,

за прошка да ме молиш,

на изстрадал да се преструваш.



Ти всичко ми отне тогава,

каквото и сега да правиш,

споменът остава.



Не ме моли за прошка,

на мъченик не се прави.

Не можеш нещата ти да промениш,

времето назад да върнеш

и сърцето ми да преобърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...