Jul 20, 2007, 8:49 AM

***

  Poetry
1.1K 0 0
 

                ***

Мразя те, не си ли личи?!

Страшно те ненавиждам

и затова те обиждам.

Ти си минало за мене,

парещо и мокро от сълзи,

но дойде и това време,

аз забравих те

и твоето сърце боли.



Не превъзмогна факта, че

не те обичам вече,

че не си в ума ми вече,

че си много далече от мойто сърце.



Не искам да ме помниш

и да ме сънуваш,

за прошка да ме молиш,

на изстрадал да се преструваш.



Ти всичко ми отне тогава,

каквото и сега да правиш,

споменът остава.



Не ме моли за прошка,

на мъченик не се прави.

Не можеш нещата ти да промениш,

времето назад да върнеш

и сърцето ми да преобърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...