* * *
Аз старите мечти натъпках в шкафа,
а някои даже хвърлих на боклука.
Надеждите самотно отлетяха,
обидени намерили пролука.
Но ето, вече чукат на вратата
надежди и мечти новородени.
Ще разигравам старият спектакъл,
приемайки ги всяка нощ във мене.
Виновната съм аз, че размечтах се.
Умът ми и душата ми са пълни
със семена от мисли нереални...
Но пак им давам шанс, за да покълнат.
Какво пък толкоз! В мене е градина
във розови надежди разцъфтяла.
А тази е най-важната причина
да бъда жива, истинска и цяла!
© Ева Корназова All rights reserved.
