5. Изпитания
5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен.
Натоварен с изрезки, измъчван от глад,
и от тежката плътска умора,
с изпарения влажни, мъглата и смрад,
ме посреща сметището в двора.
Декемврийският вятър припява дует
със фабричната мощна сирена,
пред очите снежинки въртят пирует:
„За любов е душата родена!“...
Но орисница бе ми съдба отредила,
грехове да изплащам без божа закрила!
14:10 часът, 5 юли 2022
Стихът е част от поемата „По следите на дните“ – Втора част
Моля да бъде включено като свързани произведения!
(Свързани произведения: „3.По пътя“ и „4.Замъкът“)
ИНФОРМАЦИЯ: Поради неяснота на заглавието, реших от "За
любов е душата вселена" да го променя на – "Изпитания".
Промених и формата на текса. Моля читателите за извинение!
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
