Jun 30, 2022, 11:48 PM

3. По пътя

866 10 16

 

И животът войнишки е с край...

След казармата – много пътеки,

но отличната диплома май,

не предвиждаше службици леки.

Приземих се в големият град...

и ми връчиха нова лопата.

Гимназист ли си – без занаят,

не очаквай голяма заплата.

За работник с доказан престиж

и с професия в днешното време

би отворил врати и Париж,

та в прегръдките си да те вземе.

 

И започнах... без опит, без стаж

Да изкачвам етаж след етаж.

 

11:20 часът, 1 февруари 2022

 

(Стихът е част от поемата „По следите на дните“ Втора част)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за обективния коментар и добавката в "любими", Мария! Всичко добро ти желая!
  • Тръгнах и аз по следата и ето, че стигнах до тук. Протегляш вниманието, така хубаво пишеш! Удоволствие е да те чета!
  • Благодаря ти, Жулиета, за днешното посещение! Благодаря за коментара, в "любими" и красивата звездичка, която ми подари! От сърце ти желая здраве, щастие и много, много творчески успехи! Хубав ден!
  • Добре написан стих, римуван точно. Темата е една осъзната реалност.
  • Миночка, радвам се, че не си ме забравила! Благодаря ти за коментара! Благодаря за пожеланията и щедростта на твоята душа! Твоята звездичка е също сред звездите на останалите, които зачетоха с присъствието си скромните ми писаници! И аз ти желая спокойна вечер и творчески успехи!
    Благодаря и на Таня за прочита и поставянето в "любими" Спокойна и романтична вечер!
    Благодаря и на всички, които само наминаха и прочетоха стиха ми.

По следите на дните - Втора част 🇧🇬

2. Години на учение
От искрата на детския блян,
светлината беляза ми дните,
че да съм от мечти обладан,
да летя, с мисълта, сред звездите. ...
907 6 13

5. Изпитания 🇧🇬

5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...
999 6 7

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...