Пак трия сълзи,
напират в очите ми.
Все гледам назад.
Вървя напред с обърнати
към теб очи… със сълзи.
Опитвам се да избягам от мъката,
а сякаш все повече потъвам в нея.
Не можеш да ме разбереш -
ти нямаш сърце,
аз вече нямам очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up