Sep 15, 2010, 10:28 PM

* * *

  Poetry
557 0 0

Бягащо сърце.
Най-козите пътеки,
по урвите дълбоки,
през изгревните върхове -
недостижимо
вихрено
в неспирен бяг
сърце.
Свят се завива,
кръвта безмълвна спира,
крият се очите.
Препускащо сърце.
Щом толкова ти липсва,
кажи му -
''Обичам те'' -
и то
до теб ще спре.
Твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...