Jul 15, 2011, 12:03 PM

* * *

  Poetry » Love
1K 0 0

Срещнахме се с теб случайно, знам,

но сякаш съдбата пръст имаше в това

пътя наш да пресече

и в любов бурна да ни въвлече.

От този ден....

аз съм с теб и ти си с мен!

 

Неусетно, знам,

опознахме се сякаш за ден

и обикнахме се ний

такива, каквито сме...

с всеки недостатък наш

и най-добри черти!

 

Сега, когато време за раздяла настъпи,

спокойна ще съм аз,

че някой ден

ще бъдем заедно отново

и ще споделяме нашата любов

во век и веков!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...