Nov 2, 2008, 11:14 PM

***

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Овъргаляни

окаляни

омазани

смазани

кухи

изпразнени

глухи

и сгазени

                        Думите

плачат под от  нас

А ние

горди

нахакани

страстни

нахъсани

слепи и глухи

хроми

нечитави

бавно

но сигурно

Душата убиваме

без тях

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • О,много силно и разчувстващо действат думите в стиховете ти. Те са като изстлели в нощта, като гръмотевици, чиито трясъци кънтят и се носят не затихващи надалече, някъде в бзкрая и продължават да трептят в душата, докосвайки най- нежните й струни...
  • бурно! хареса ми!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...