2.11.2008 г., 23:14

***

1.2K 0 2

Овъргаляни

окаляни

омазани

смазани

кухи

изпразнени

глухи

и сгазени

                        Думите

плачат под от  нас

А ние

горди

нахакани

страстни

нахъсани

слепи и глухи

хроми

нечитави

бавно

но сигурно

Душата убиваме

без тях

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О,много силно и разчувстващо действат думите в стиховете ти. Те са като изстлели в нощта, като гръмотевици, чиито трясъци кънтят и се носят не затихващи надалече, някъде в бзкрая и продължават да трептят в душата, докосвайки най- нежните й струни...
  • бурно! хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...