2.11.2008 г., 23:14

***

1.2K 0 2

Овъргаляни

окаляни

омазани

смазани

кухи

изпразнени

глухи

и сгазени

                        Думите

плачат под от  нас

А ние

горди

нахакани

страстни

нахъсани

слепи и глухи

хроми

нечитави

бавно

но сигурно

Душата убиваме

без тях

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О,много силно и разчувстващо действат думите в стиховете ти. Те са като изстлели в нощта, като гръмотевици, чиито трясъци кънтят и се носят не затихващи надалече, някъде в бзкрая и продължават да трептят в душата, докосвайки най- нежните й струни...
  • бурно! хареса ми!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...