Oct 11, 2009, 12:18 AM

* * *

  Poetry
506 0 1

Страхувам се,

че твоята прегръдка

ветровете в мен ще задуши,

а покоят ще ме влудени.

 

Страхувам се,

че твоята целувка

огънят във мен ще угаси,

а студенината ще ме ужаси.

 

Страхувам се,

че твоята любов

животът ми ще промени,

а за това не съм готова,

моля те, прости.

 

Не ме вини, а забрави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Микена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...