Не можеш да захвърлиш паметта
като ненужна дрипа
в пропастта
на гаснещо доверие
и вярата, че ще се срещнем
с умиращият залез вчера.
И тихо ще полегне във тревата
една милувка,
впила нокът
в разкъсаната плът
на упоените тела…
Не искам да приличам на звездите…
Звездите зъзнат в самота!
07.01.08 г.© Василена Костова All rights reserved.