6.02.2008 г., 10:47 ч.

*** 

  Поезия
703 0 4

Не можеш да захвърлиш паметта

като ненужна дрипа

в пропастта

на гаснещо доверие

и вярата, че ще се срещнем

с умиращият залез вчера.

И тихо ще полегне във тревата

една милувка,

впила нокът

в разкъсаната плът

на упоените тела…

Не искам да приличам на звездите…

Звездите зъзнат в самота!

                                             07.01.08 г.

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??