Mar 31, 2007, 12:58 PM

***

  Poetry
930 0 3

Сред шепите на планината броди шепот
от чисти изворни води и меки листи...
Ти пак вървиш превърнат целия във трепет
и носиш цялата природа в свойте мисли.

Преваля лятото, а тук сред планината 
пътеките навсякъде са много стръмни,
но твой е онзи връх, от който по-нататък 
се вижда утрото,в което ще осъмнем.

Преваля лятото, а там сред равнината,
от спорен труд не смогна ти да се огледаш,
но чуваш как над теб прелита ято 
 и вика празникът на твоята победа.
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...