Mar 31, 2007, 12:58 PM

***

  Poetry
934 0 3

Сред шепите на планината броди шепот
от чисти изворни води и меки листи...
Ти пак вървиш превърнат целия във трепет
и носиш цялата природа в свойте мисли.

Преваля лятото, а тук сред планината 
пътеките навсякъде са много стръмни,
но твой е онзи връх, от който по-нататък 
се вижда утрото,в което ще осъмнем.

Преваля лятото, а там сред равнината,
от спорен труд не смогна ти да се огледаш,
но чуваш как над теб прелита ято 
 и вика празникът на твоята победа.
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...