Mar 31, 2007, 12:58 PM

***

  Poetry
931 0 3

Сред шепите на планината броди шепот
от чисти изворни води и меки листи...
Ти пак вървиш превърнат целия във трепет
и носиш цялата природа в свойте мисли.

Преваля лятото, а тук сред планината 
пътеките навсякъде са много стръмни,
но твой е онзи връх, от който по-нататък 
се вижда утрото,в което ще осъмнем.

Преваля лятото, а там сред равнината,
от спорен труд не смогна ти да се огледаш,
но чуваш как над теб прелита ято 
 и вика празникът на твоята победа.
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...