Сред шепите на планината броди шепот
от чисти изворни води и меки листи...
Ти пак вървиш превърнат целия във трепет
и носиш цялата природа в свойте мисли.
Преваля лятото, а тук сред планината
пътеките навсякъде са много стръмни,
но твой е онзи връх, от който по-нататък
се вижда утрото,в което ще осъмнем.
Преваля лятото, а там сред равнината,
от спорен труд не смогна ти да се огледаш,
но чуваш как над теб прелита ято
и вика празникът на твоята победа.
© Мария Игнатова Всички права запазени
Стиховете ти не са перфектни, но са по-добри от много произведения на автори, чиято възраст е далеч над твоята. А и за годините ти това е доста добро ниво, наистина. Продължавай, пиши