Feb 8, 2011, 4:35 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 8

На А.

Едни очи в съня ми се явяват

и пак щастлива чувствам се до теб.

Събуждам се - кошмарът продължава,

че близо си, а толкова далеч.


Виждам те, в очите се оглеждам -

студени са - и тебе те боли.

Раняваш себе си и мене,

сгрешила съм - не беше прав и ти.


Но да виня - не виждам смисъл,

разбираш го, инатът ти тежи.

Мечтите ни са още цели

и чакат слънцето да заблести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...