***
Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове -
увити като пашкули.
Спираш да живееш,
дори пресякъл дълбоката гора.
Пристигаш, но не навреме
над замръзналите житни поля.
Опитваш се да бягаш, но не можеш.
Какво очакваш да намериш
при изоставените отдавна
лястовичи гнезда?
Изгуби тази война.
Мириса на планина ти е далечен,
а никой тук не е вечен.
При всяка крачка -
нови тръни се забиват.
Очите през девет интервала мигат,
стрелките изглежда назад се движат.
Запитай се къде въобще отиваш:
щом посял си по пътя астрални пера.
Студено е навън.
Изглежда снежните ръце
на декември те застигат.
А тръните в дробовете ти
посяха нови семена...
Какво ще дойде след теб,
навярно се питаш
но нима не знаеш, че
при всеки въпрос все повече
корени се заплитат.
Падна гъста мъгла.
Не чуваш вълчите песни,
нито приближаващите
стъпки на кошути.
Пред теб издигна се завеса,
вече не усещаш под нозете ти
замръзналата трева.
Корените в дробовете ти
вече са на свобода.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
