В огнена жарава на полянка,
в къщичка от лед скована,
с въздушни подпори укрепена,
с дръвче без корени украсена,
моето сърце живее и в лъжа се смее.
Ту в огън неземен изгаря,
ту по-студено от айсберг става.
В единия миг в небесата лети свободно,
в другия за земята с вериги тежки приковано.
Светът около него малко по малко се разпада
и в мрака и тъмнината на безкрайността всеки къс попада,
а на него сякаш не му пука, че скоро и то ще е част от това, ...