* * *
"МАМО, разкажи ни приказка!" -
скоро ще ме будят гласове...
Чаят ще остане недопит,
ще ме гушнат четири ръце.
Ще ме гледат четири очи -
детски, чисти и наивни...
Спомени ще ме връхлитат... ще боли
от измислената приказка... любима...
За девойка, срещнала съдбата
в пътищата прашни... в долината...
За любов, душата ù докоснала
и оставила в очите отпечатък.
Тази приказка, все още недописана,
всяка нощ в съня ми продължава.
Но животът - сценаристът, истинският,
неотменна власт над нея притежава.
* * *
"МАМО, разкажи ни приказка!" -
сепват ме нетърпеливи гласове...
Спъва се сълзата в миглите...
"Пепеляшка" взимам във ръце.
© АСИ All rights reserved.
