* * *
"МАМО, разкажи ни приказка!" -
скоро ще ме будят гласове...
Чаят ще остане недопит,
ще ме гушнат четири ръце.
Ще ме гледат четири очи -
детски, чисти и наивни...
Спомени ще ме връхлитат... ще боли
от измислената приказка... любима...
За девойка, срещнала съдбата
в пътищата прашни... в долината...
За любов, душата ù докоснала
и оставила в очите отпечатък.
Тази приказка, все още недописана,
всяка нощ в съня ми продължава.
Но животът - сценаристът, истинският,
неотменна власт над нея притежава.
* * *
"МАМО, разкажи ни приказка!" -
сепват ме нетърпеливи гласове...
Спъва се сълзата в миглите...
"Пепеляшка" взимам във ръце.
© АСИ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Написано с толкова любов и проляни сълзи ... Почувствах радостта и болката ти!
-
Ах, колко познато, топло... Прекрасно е, когато са до теб! Радвай им се, Пепеляшке! Прегръдка от Пепеляшка, която си спомня шест ръце. Как искам времето да върна!
-
Хубав стих... И тъжен...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
