muratuba (АСИ)
22 3
13 окт. 2013 г., 15:44  

* * * 

  Поэзия
389 0 3

 

 

 

"МАМО, разкажи ни приказка!" -

скоро ще ме будят гласове...

Чаят ще остане недопит,

ще ме гушнат четири ръце.

 

Ще ме гледат четири очи -

детски, чисти и наивни...

Спомени ще ме връхлитат... ще боли

от измислената приказка... любима...

 

За девойка, срещнала съдбата

в пътищата прашни... в долината...

За любов, душата ù докоснала

и оставила в очите отпечатък.

 

Тази приказка, все още недописана,

всяка нощ в съня ми продължава.

Но животът - сценаристът, истинският,

неотменна власт над нея притежава.

 

*  *  *

 

"МАМО, разкажи ни приказка!" -

сепват ме нетърпеливи гласове...

Спъва се сълзата в миглите...

"Пепеляшка" взимам във ръце.

 

 

 

© АСИ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Написано с толкова любов и проляни сълзи ... Почувствах радостта и болката ти!
  • Ах, колко познато, топло... Прекрасно е, когато са до теб! Радвай им се, Пепеляшке! Прегръдка от Пепеляшка, която си спомня шест ръце. Как искам времето да върна!
  • Хубав стих... И тъжен...
Предложения
: ??:??