* * *
Бих се качил на върха, откъдето се късат звезди.
Бих ти поръчал луна за яка - на палтото ти от копнежи.
Бих те облял до петите с аромат от мечти.
И повярвай ми, това не са моментни брътвежи!!!
На върха под звездите - аз вече съм бил.
А в луната, колко пъти съм топлил очите си само…
В аромат на мечти съм се давил - не само мил…
Но това е една изключително лична драма…
Бих го казал пиеса, или един моно ревтеж…
Не спектакъл! Че трябва да зная финала.
Сам съм. Студено! Сълзите ми - скреж…
Надеждата ми - гола, празна актова зала…
И кънтят като бомби тревогите в мен,
въздуха сякаш свършва, а е далеч хоризонта
да го усуча около врата си като въже…
Не - някой ще помисли, че съм икона.
Аз не съм като тях - Богоравен не съм.
Аз се моля - паля свещи за избавление.
Дори се стряскам от себе си насън,
ставам в тъмното и пиша такива стихотворения.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
